Welcome to Bestwine

Виненият туризъм е специфична продуктова структура, който съчетава пътуване с мотив дегустация и пиене на вино с  култура, история, красива природа и добра кухня. Понятието “винен туризъм” се появява в началото на 90-те на миналия век в САЩ – Калифорния и по – късно в  Австралия. Там преобладават неголеми като обем винарни (с годишно производство между 100 и 300 хиляди бутилки), които чрез организирането на винени уикенди и турове успяват да увеличат директните си продажби.

В Европа включването на известни винарски региони и изби в туристическите маршрути е много по-стара  практика, но тя не е развивана като отделен бизнес и вид туризъм. Винените турове с увлекателни беседи за технологията на вината, изнасяни от енолог, завършващи задължително с дегустации, проведени по всички професинални правила, стават търсени туристически продукти в Аржентина, Чили, Южна Африка, както и в стари винарски държави като Франция, Испания, Италия и Германия.

В България са на лице необходимите условия и ресурси за превръщането и в атрактивна дестинация за винен туризъм.

Традициите във винопроизводството и културата на виното по българските земи са далече в миналото, много преди създаването на самата българска държава. Виното е било част от културата на траките. ”Сакралната напитка на древните траки”, както я нарича проф. Иван Маразов  се е пиела в ритуални ситуации, които изисквали  приобщаване към божеството. Те смятали, „че виното е самият бог, който влиза в човека и заема мястото на "излязлата" душа, а самият дълъг и сложен технологичен процес на производството прави от виното знак на "култура", т.е. на тотално и радикално променена "природа". Виното е било „течната храна” на Дионис – Богът на виното и веселието, а култови практики са били гадаенето по пламъка на виното, мистериите, обредите, инициациите и жертвоприношенията с вино. Между другото, древните гърци са считали траките за варвари и заради това, че са пиели виното неразредено. Артефакти от тракийската култура са съдове за вино, известни с гръцките си наименования като ритони, амфори и фиали.не на вино. Фиалата (от гръцки phiálē, у древните гърци и траките - ниска чаша, използвана за вино) се приема за прототип на съвременната сомелиерска чаша - символ на професията.

В началото на миналия век се изграждат основите на винарската индустрия в България. Основават се  лозаро-винарски кооперативи,  в няколко развити винарски центрове в страната - Ловеч, Мелник, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Сухиндол, Сливен. През втората половина на века се оформят структурата на винопроизводството и облика на българското вино. Масово се засаждат световноизвестни сортове като каберне, мерло, мускат отонел, совиньон блан, шардоне, траминер, ркацители. Новите насаждения са високостеблени и широко редови, подходящи за машинна обработка и бране. Този тип модернизирано отглеждане на лозята се оказва обаче, неподходящ и почти пагубен за местните, типично български сортове мавруд, широка мелнишка лоза, гъмза, памид, димят и мискет.

По време на прехода след 1989 г. настъпва срив българската винена индустрия – неудачна поземлена реформа и раздробяване на лозовите масиви, в редица случаи безогледна приватизация на винарските изби, загуба на пазари, намаляване на вътрешното потребление.

С новия век и приемането на България в Европейския съюз започва нов етап в развитието на винопроизводството. С пред присъединителните земеделски фондове и програми като САПАРД и ФАР, много български винари и чужди инвеститори успяха да осъществят проектите си за модерни изби и лозя. Това постепенно започна да променя облика на цялата винарска индустрия и за броени години из всички лозаро-винарски райони изникнаха малки, средни и големи, отлично проектирани и добре оборудвани нови винарни с възможности за винен туризъм. Примери за това са Беса Вали, в района на Пазарджик, Загрей до Първомай, Едоардо Миролио до Нова Загора, Катаржина близо до Свиленград, Тера Тангра, Кастра Рубра в Харманли и др.

Виненият турзъм е и възможност да научим повече за процеса на винопроизводство

Как се прави бялото? Как постига цветът на розето? Дори и да не сте наясно с процесите на винификация, всеки винар ще ви запознае с основите на своя занаят. Ако сте попрочели малко повече по въпроса, толкова по-добре, няма по добър начин да доусъвършенствате знанията си с още една нагледна лекция.

Виното е продукт, получен в резултат на пълна или частична алкохолна ферментация на смачкано или несмачкано прясно грозде или гроздова мъст от прясно грозде. Вината са бели, розови и червени и се определят в категории, видове и типове, съгласно Закон за виното и спиртните напитки.

Наименованието на категорията е задължителна индикация за означаване и търговско представяне на вината. Категориите вина са две:

- трапезно вино -  произведено от грозде от препоръчани, разрешени и временно разрешени сортове лози и има  действително алкохолно съдържание най-малко 9 обемни процента. Регионално е трапезното вино, което е означено с географско указание, при условие че е произведено от грозде, получено в лозарския район, чието име носи виното, от определени по реда на наредба разрешени или препоръчани сортове лози. Географското указание, използвано при означаването на регионално вино, трябва да бъде свързано с лозарския район, от който произхожда гроздето. Традиционно наименование може да бъде използвано като географско указание на определен лозарски район.

- качествено вино, произведено в определен район, е виното, което произхожда от лозарски район, микрорайон или масив, чието име служи за означаване на виното, и което е получено и обработено на същото място. Неговите качества се дължат на географската среда, която включва природни условия и производствени традиции. Тези вина притежават специфични качества с елементи на неповторимост, които се дължат основно или изключително на географската среда – природни условия и производствени традиции. Географските наименования, използвани при означаването на тези вина, се свързват с определения лозарски район, от които произхождат..

Вината от тази категория отговарят на високи изисквания относно техния произход и се делят на две групи – вина с гарантирано наименование за произход (ВГНП) и още по-качествените вина с гарантирано и контролирано наименование за произход (ВГКНП). Наименованията ВГНП и ВГКНП са задължителни индикации за означаване и търговско представяне. Специфичните условия, на които те трябва да са  нанесен на картата на лозята район, микрорайон или масив; разрешени и препоръчани сортове лози, определени за съответния район в наредба; агротехнически мероприятия; приложени методи и технологии за производство на вино;  минимално естествено алкохолно съдържание и др.

Винен туризъм и история

Страната ни е толкова богата на история, че едва ли ще се затрудните да допълните винения си тур и с посещение на някой местен музей ,монумент или историческо място. Ако държите да се придържате на всяка цена към тематиката на пътуването, ето и няколко идеи:

Tипично български сортове грозде за вино

Мавруд - сортът, който се свързва с България и е определян като национална гордост. Той е стар местен сорт, който се отглежда само у нас от най-древни времена и е един от най-ценените  за червени вина. Той е късно зреещ сорт но не е студоустойчив. Вината са с наситен рубинен цвят, достатъчна запасеност на танини и киселини, и специфичен, много приятен аромат. Сортът е разпространен в Асеновград, Перущица, Брестовица, Пазарджик, Памидово и Пловдив.

Широка мелнишка лоза - стар местен сорт, отглеждан в района на град Мелник, откъдето идва името. Той е ендемит - ботанически вид, разпространен само на територията  около Сандански, Мелник, Петрич и селата Хърсово, Марикостиново, Капатово, Виногради. Виното от широка мелнишка лоза притежава специфичен характер и аромати, и се отличава от вината от други сортове. Противно на легендите, цветът на типичното мелнишко вино  не е мастилено черен, а по-скоро прозрачно рубинен до тъмно пурпурен;

Гъмза - специфичен местен сорт, който е разпространен в Северозападна България  - около Видин, Ново село, Павликени и Сухиндол. Той е късно зреещ и високодобивен, ето защо при него е  важна резитбата. Най-подходящи за него са проветривите места на

хълмове със сравнително богати почви с добро изложение. Има среден растеж, висока родовитост и висок добив. От него се получават червени трапезни и десертни вина. Те са плътни, пивки, хармонични, но не от всеки район и всяка година, са с високо качество;

Памид - сорт, който расте на Балканите от тракийско време. Виното е бляскаво червено с розов оттенък и бистро. Счита се за второкласен сорт за вино, но в България е уважаван и прилаган в домашното винопроизводство

Мискет червен - стар български сорт, който се отглежда от незапомнени времена по нашите земи. Той  не се среща в други страни и не са известни негови чуждестранни наименования и синоними. Разпространен се предимно в Бургаска област - Просеник, Сунгурларската долина, Стралджа и Пловдивска област - Карловско и Брезовско. Той е включен в официалната сортова листа на Република България от 2010 година.

Винена култура и наследство

Пещерата Магурата е една от най-красивите пещери в България.  По стените и могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи, а в едно от разлоненията и се произвежда пенливо вино.

Перперикон е архиологическия комплекс, намиращ се в източните Родопи. Съществуват множество доказателства, че това е прочутото в древността светилище на Дионис, който е древногръцкия бог на виното, лозарството и веселието. Находките от Перперикон дават основание за хипотезата, че именно тук  върху специален олтар са се извършвал винено-огнен обред и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.

Евксиноград е лятна резиденция на княз Алексндър I Батемберг, намираща се на северната страна на Приморския бряг на град Варна. Под двореца се намира избата построена за нуждите на царското семейство.  Тя функционира и днес и е отворена за посетители. Може да дегустирате 12 бели вина и 7 вида коняци, най-известният сред които е евксиняк.

 Музеят на виното в гр. Плевен предлага на посетителите си най-голямата в България експозиция от стари вина (над 7000 експоната) В историческата зала са изложени предмети и атрибути, свързани с лозарството и винарството по българските земи - от древните траки, гърци и римляни до наши дни. Намира се в средата на Националния парк „Кайлъка”, на 5 км от град Плевен. Освена на чудесната природа, може да се насладите и на дегустация на вина, съпроводено от дискусия, която включва богата информация относно историята на виното, технологията на произвoдството и мн.др.

Кордопуловата къща в Мелник е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуоствов. Построена е специално за производство, съхранение и търговия на вино.  В приземния етаж се намират лабиринти и винарски изби. Традиция е всеки посетител на къщата да се посреща с чаша от прочутото мелнишко вино.

Панагюрското златно съкровище е тракийски златен сервиз за пиене, състоящ се от 9 златни съда – една фиала и осем ритона.  Открит е в района на Панагюрище през 1949г. В  музея на град Панагюрище е зиложено копие на съкровището, а оригиналът може да бъде видян в НИМ в София.